Ковид пандемията даде силен импулс за разпространение на дистанционната работа. По обективни причини през този период беше по-подходящо хората да работят в домашни условия отколкото в офиса.

С приключване на пандемичната обстановка работодателите започнаха да възстановят присъствената форма на работа в пълен вариант или в някаква хибридна форма. Проучванията показват, че младите хора ценят изключително много възможностите за дистанционна работа, а поколенията Z и Алфа очакват повече гъвкавост на работното място. Работата извън офиса обаче не е просто замяна на едно място с друго.

Необходимост от дигитални умения

Според Българска стопанска камара нашата страна е на последно място в Европейския съюз по граждани с базови дигитални умения – само 29% у нас спрямо 56% средно в ЕС. Сред младите (16–19 г.) едва 5на сто имат основни дигитални умения. Това затруднява адаптацията към новите технологии и изисква масови обучения и преквалификация.

Понастоящем има активна програма за безплатни обучения по цифрови компетентности чрез ваучери от Агенцията по заетостта. ЦПО към ФНТС е доставчик на такива обучения и от личен опит можем да кажем, че хората не се включват особено охотно в тези обучения под претекст, че вече работят на компютър и поради тази причина смятат, че знаят достатъчно.

Продуктивност и удовлетворение

Гъвкавите модели на работа могат значително да увеличат продуктивността и удовлетворението на служителите тъй като създават по-добър баланс между работа и личен живот. От друга страна, цифровите инструменти позволяват на компаниите да оптимизират процесите си и да достигат нови пазари и таланти глобално. Младото поколение, натрупващо дигитални умения от ранна възраст, може да даде тласък на иновациите.

В същото време, хората на по-старша възраст трябва активно да повишават своята цифрова компетентност, за да останат в крак с новите технологии. Интеграцията на AI и автоматизация внася неяснота за бъдещето на някои професии. Прилагането на алгоритми и цифрови платформи изисква ясни правила, защита на работещите и непрекъснато обучение.

Фирми, които активно внедряват AI, обучение и гъвкави политики, ще привличат най-амбициозните млади специалисти. Например дигитализираните производствени процеси вече разкриват нови професии и форми на заетост. В такъв контекст компаниите добиват конкурентно предимство чрез по-мотивирани и креативни екипи.

Адаптация към дигиталното настояще

Бурното навлизане на цифровите технологии изисква адаптация на работодатели, образователни институции и младежи. Работодателите трябва да ускорят цифровата трансформация на бизнеса чрез внедряване на облачни платформи, автоматизация и AI.  Да предлагат гъвкави модели на работа – хибридни екипи, дистанция, „фокусирани дни“ без ненужни срещи. Важно е да развиват програми за обучение и менторство, които да подготвят младите за бъдещите им роли.

Образователни институции също са длъжници на цифровизацията. Училищата и университетите трябва да интегрират повече практически дигитални умения и проектно-базирано обучение. Да потърсят партньорството с бизнеса – чрез  стажове, гост-лектори и др. да създава повече реален контекст за учащите. От актуализиране на нуждаят и учебните програми, за да отразяват нуждите на пазара и да подготвят студентите за съвременното работно място.

Проактивни трябва да са и работниците

Те трябва активно да развиват дигитални и меки умения – чрез онлайн курсове, обучения и участие в иновативни проекти. Обучението през целия живот не една куха фраза, а нещо критично важно за всеки съвременен човек. Менторството и колегиалните общности помагат при прехода към трудовия пазар. Важно е младежите да отстояват нуждата си от баланс (достатъчно почивка и ясни цели) и да влагат усилия за дългосрочна кариера.

Българският пазар на труда е необходимо да се реформира така, че новите технологии и новите поколения да работят в синхрон – минимизирайки предизвикателствата и превръщайки ги в конкурентни предимства за всички участници.